Как една приказка пребори страха на детето

Има ситуации, в които родителите трудно се справят. И една от тях е свързана с детските страхове.

Майка на 3 деца, психолог и блогър Аза Волошкина разказва как се е справила, измисляйки приказка, която заедно с децата разиграват. Така тя успява да избави сина си от страха, който той има от бури и гръмотевици.

Ето нейният разказ.

Синът ми ужасно се уплаши от бурята. В този ден над града ни се изви ураган, от тези, дето се помнят за цял живот.
Вятърът поваляше дървета, прекъсна линиите на електропровода, отнесе покриви, рекламни пана ... всичко по пътя си.
За 5 минути пътищата се превърнаха в реки, а гръмотевиците бяха толкова силни, че от тях ни пищяха ушите.

Подобна буря в нашия край и аз не бях виждала

Естествено децата, които в този момент бяха заедно с мен в къщи, се уплашиха. Особено най-малкият. През цялото време той ме стискаше за ръка и молеше да идем веднага да спим.

Още по-неприятно беше, че в този час съпругът ми беше на път. Пътуваше с колата и говореше с мен по телефона. А около него падаха дървета, метални огради и рекламни пана. Стихията се успокои едва късно през нощта, но малкият ни син така и не намери покой. И така у него се роди един наистина голям страх.

Преди тази случка той проявяваше интерес към всички природни явления – питаше за цунами, ураган, смерч. Ние разказвахме, давахме информация, показвахме, картинки, четяхме му.
Той знаеше в кои райони на света това се случваше. И винаги казваше, че ние живеем далеч и това при нас не се случва. Казваше също така, че не иска да ходи в тези страни.

Няколко дни след урагана, синът ми  въобще не се пускаше от ръката ми. Спеше лошо и често плачеше. Аз се опитвах да го успокоя и да му кажа, че подобни бури наистина са рядкост, не се случват с години.
Успокоявах го и дори спях заедно с него.
Пораженията от бурята бяха сериозни. Седмица по улиците не можеше да се ходи. Машини отводняваха къщите. На този фон нямаше как да успокоя детето. Всичко наоколо напомняше за бедствието.

Острият период на силните страхове премина за 3 дни

А аз продължих с безкрайните си обяснения и разговори с него.
През цялото лято разговорите ни сутрин започваха с една молба „Мамо, моля те, влез в интирент  в „Прогноза за времето“ да ми кажеш какво ще е днес.“

Дълго търсих изход. Докато не ми дойде на ум да съчиня специална приказка. В психологията те са известни като терапевтични приказки и помагат на децата в игра да се справят със страховете и комплексите си.

Приказката беше проста, а ефектът от нея – страхотен

Разказах за мама котка и нейните две котенца. Как те попаднали в буря и едното котенце силно се изплашило. Дълго се страхувало и преживявало. Накрая мама котка им предложила да си играят на буря – те да бъдат две облачета, които летят и се реят из небето. И да тропат и чукат с консервени кутии, като гръмотевици. Защото, когато облаците се сблъскат, внаги  се чува гръм. 
А след това котенцата и мама котка седнали да рисуват бурята, светкавиците и облаците.
Приказката завършва с това, че котенцата престанали да се страхува от бурята. И, разбра се, заедно с момчетата нарисували картинката, на която имало мама котка и 2 храбри котета.

Когато прочетох приказката, очите на синът ми блеснаха. Той влезе в ролята на уплашеното коте и се скри зад гърба на татко си.
В края на историята, поиска да играем на буря. Всички в семейството се включиха – удряха с капаци от тенджери, тигани, лъжици. Рисувахме мълнии – дълго спорихме за цвета на светкавиците ... Накрая уморени заспахме.

Така започна животът без страх от бури за моя син и на сутринта той въобще не попита за прогнозата за времето. 
Децата обаче се страхуват не само от бурята. Затова смятам да напиша приказка за страха от тъмно, от самота и за още други страхове.
Защото искам да няма уплашени деца. 

Мона Василева